Мисия „Ферми Експлорър“ използва AI за междузвезден полет към Алфа Кентавър до 2029 г.

Мисия „Ферми Експлорър“: Амбициозен план за изстрелване на космически апарат към Алфа Кентавър

Неправителствена организация, наречена Мисия „Ферми Експлорър“, обяви днес амбициозния си план да изстреля космически апарат към най-близката до нашата Слънчева система звездна система - Алфа Кентавър, до края на 2029 година.

Предизвикателствата на мисията

Тази мисия е изключително предизвикателна по своя мащаб – ако всичко върви по план, космическият апарат може да достигне Алфа Кентавър след около 80 000 години, тъй като звездната система се намира на разстояние около 4,4 светлинни години от Земята. Впечатляващото в случая е, че траекторията на полета ще бъде изчислена с помощта на изкуствен интелект (AI), разработен от лабораторията по физика и изкуствен интелект Physical Superintelligence (PSI).

Лабораторията бе официално открита с финансиране от 58 милиона долара, осигурено от инвестиционния фонд Breakthrough Energy, основан от съоснователя на Microsoft, Бил Гейтс, и съсредоточен върху решения срещу климатичните промени.

История на подобни инициативи

Тази идея не е нова в космическите изследвания. През 2016 г. известният милиардер и инвеститор в технологиите Юрий Мълнър обяви проект Breakthrough Starshot, целящ да изстреля първия човешки космически апарат към Алфа Кентавър. Проектът предвижда използването на мощни лазери за задвижване на миниатюрни сонди със скорост, достигаща пети от скоростта на светлината, което би им позволяло да достигнат целта си за около 20 години.

За този амбициозен проект Мълнър бе обещал 100 милиона долара, но десетилетие по-късно няма реално изстреляна сондa.

„Не искахме да правим още един Breakthrough Starshot,“ коментира Филип Джонстън, съосновател и президент на мисията „Ферми Експлорър“. „Ние сме решени нещо действително да бъде изстреляно в космоса.“ Текущият проект се финансира от частни дарители и предвижда бюджет от около 15 милиона долара.

Бюджет и цели

За да се вместят в този сравнително скромен бюджет, от екипа на мисията не си поставят за цел постигането на резултат в човешки живот – „Не ни интересува да го направим в рамките на един живот,“ казва Джонстън. „Искаме просто да намерим начин да достигнем до друга звезда.“

Космическият апарат ще носи най-малко един килограм товар – включително артистични и научни прибори, послания, както и копие на Златния диск – позлатен плоча с градски звуци и образи от Земята, която НАСА прикрепи към сондите „Вояджър“ през 1977 година като послание към всякакви потенциални извънземни цивилизации.

Технически предизвикателства

Планирането на междузвезден полет се оказва изключително сложно предизвикателство. Системата на Алфа Кентавър е на около 25 трилиона мили от Земята. За сравнение, „Вояджър 1“, един от най-бързите и чакащи човешки апарати, лети от 1977 г. насам, но е изминал по-малко от 1% от това разстояние. При настоящата му скорост пътуването би отнело повече от 70 000 години.

Джонстън и екипът му положиха една година усилия да открият път за малък, слънчево захранван космически кораб, който да струва едва 15 милиона долара и да достигне Алфа Кентавър. Всеки път обаче се сблъскваха с трудността да осигурят достатъчно мощност, без да увеличат значително теглото на сондата – фактор, който би повишил разхода на гориво.

След продължителни опити, Джонстън спомена казуса в подкаст, воден от физика Алекс Виснер-Грос, съосновател на PSI. Той предложи да пуснат проблема през AI система, наречена Get Physics Done — отворен софтуер, който разделя задача по физика на по-малки части и използва AI модели като Claude на Anthropic или GPT на OpenAI, за да реши какви симулации да изпълни.

Една седмица по-късно AI системата предложи напълно нова траектория, за голяма изненада на Джонстън. Тя съчетаваше известни орбитални маневри по начин, който екипът досега не бе разглеждал. Проектът предполага, че сондата първо ще забави скоростта си, за да приближи орбитата си много близо до Слънцето — дори по-близо от Меркурий.

По време на всяко преминаване близо до Слънцето космическият кораб ще включи двигателя си, увеличавайки осветеността на соларните панели четири пъти и като по този начин използва мощен тласък на много високоскоростна позиция – такъв подход генерира повече енергия, отколкото ако горивото се изстреля навсякъде другаде. Понеже двигателят работи само близо до Слънцето, соларните панели могат да останат по-малки, което означава и по-малко тегло на сондата.

Според Мат Пайнс, съосновател и изпълнителен директор на PSI, системата работила почти автономно в продължение на три дни, анализирайки над милиард токени. Астрофизик от екипа съпровождал процеса, като насочвал системата към целите на мисията, поискал да изготви анализ на разходите и по-ясни графики, и проверил резултатите за грешки.

„Фактът, че AI откри изцяло различен профил на мисията, креативен и нов, който ние не бяхме разглеждали – това беше най-изненадващото,“ казва Пайнс. В същото време, той подчертава, AI все още не може да замени човешкото решение и преценка при изследванията, тъй като няма вродено чувство за това коя проблема е значима и кои подходи са перспективни. Често се оказва залавен в безизходни пътища. „Още не сме се научили как тези модели вътрешно да представят такова понятие като научна преценка,“ обяснява Пайнс.

Перспективи и философски аспекти

Дори и „Ферми“ да изстреля своя апарат, Джонстън признава с увереност, че по всяка вероятност те няма да са първите достигнали Алфа Кентавър, тъй като напредъкът в космическия двигателен дизайн може да е значителен през следващите хилядолетия. Ако технологията за задвижване през следващите 1000 години бъде поне с 20% по-бърза, нова сонда, изстреляна тогава, би изпреварила „Ферми“ с повече от 10 000 години.

Но проектът не е само инженерно предизвикателство със сравнително ниска цена. Той представлява усилие да се отговори на един от най-старите нерешени въпроси в съвременната физика, известен като парадоксът на Ферми.

През 1950 г. физикът Енрико Ферми задава въпроса: ако галактиката е населена с десетки милиарди звезди, много по-стари от нашето Слънце, и ако дори бавна междузвездна цивилизация може да се разпространи из нея за милиони години, защо досега нямаме убедителни доказателства за извънземен интелект?

Това би могло да означава или че пътуването към други звезди е непреодолимо трудно, или че няма други интелигентни видове, които да се интересуват да го направят. Когато обаче „Ферми“ стартира, човечеството ще стане цивилизация, която не само може, но и иска да достигне друга звезда, което значи, че нито едно от тези обяснения не е изцяло вярно.

Това отвежда до по-мрачни изводи – може би нашият живот е почти невъзможно рядък, или интелигентният живот обикновено загива, преди да може да се разпространи. Джонстън дори допуска, че причината може да е „висшият интелект“ – някакъв „филтър“, който засега всички цивилизации не успяват да преминат, може би водещ до самоунищожение. В следващите 50 години може да настъпи момент, в който ние също не успеем да го преодолеем – и това предоставя нова парадигма за разглеждане на съдбата на интелигентния живот във Вселената.

Заключение

Проектът „Ферми Експлорър“ е не само техническо начинание, но и философско пътешествие към разгадаването на най-дълбоките тайни за живота, интелекта и мястото ни във Вселената.