Зелени технологии и устойчивост преобразяват текстилната индустрия в Бангладеш

Замърсяването от текстилното производство в река Буриганга

Замърсяването от текстилното производство — багрила, химикали и тежки метали като олово и кадмий — е често срещано явление във водите на река Буриганга, която тече през делтата на Дакка, Бангладеш. Тази река понякога изглежда сякаш носи тежестта на една индустрия, която някога бе почти синоним на трагедия. През 2013 г. рухна сградата на осеметажния фабричен комплекс Рана Плаза, при което загинаха 1,134 души, а около 2,500 бяха ранени — събитие, което промени завинаги индустриалния ландшафт и общественото съзнание в страната.

Промени и екологични инициативи в текстилната индустрия на Бангладеш

Оттогава насам нещата започват да се променят. В последните години Бангладеш се превърна в неочакван лидер в създаването на „пестеливи“ фабрики, които използват комплекс от енергийно и ресурсно ефективни технологии, с цел да намалят отпадъците, да опазят водата и да изградят устойчивост срещу климатични промени и глобални смущения в доставките. Днес страната се гордее с 268 сертифицирани по системата LEED шивашки предприятия — повече от която и да е друга нация в света.

Иновации и устойчиви практики в заводите

Тези заводи прилагат редица иновации: от използването на по-безопасни химикали в производството на бои до усъвършенствани и екологични методи за обработка в кожарската индустрия. Работилниците заменят старото осветление с LED-светлини, а покривите им блясват със слънчеви панели, които осигуряват екологично чиста енергия. Наблюдаваме началото на една нова история на текстилната индустрия, изградена от „зелен“ материал и технологии.

Пример за трансформация: Фабриката Fakir Eco Knitwears

Пример за тази трансформация е фабриката Fakir Eco Knitwears, намираща се в Нараянганж — град близо до столицата Дакка. Тази LEED Gold сертифицирана фабрика използва дневна светлина в своите производствени помещения чрез слънчеви прозорци, което намалява консумацията на електроенергия с около 40%. Изкуственият интелект помага на служителите да оптимизират разкроя на платовете и така успяват да рециклират впечатляващите 95% от остатъците от текстил, превръщайки ги в нови нишки.

„Пестим енергия, като използваме дневна светлина, слънчева енергия и дъждовна вода вместо тежки климатични системи и котли,“ обяснява инженерът Мд. Анисузаман.

Този пример илюстрира как местните ресурси могат да направят производството по-екологично и устойчиво.

Финансиране и международна подкрепа

Финансирането на тази преходна зелена индустриализация идва от няколко източника:

• Инвестиции на самите фабрики
• Заеми чрез Фонда за зелена трансформация на централната банка на Бангладеш
• Натиск от международни купувачи, които награждават фабриките с постоянни поръчки, ако те поддържат екологично отговорна практика

Един от водещите проекти в тази насока е „Партньорството за по-чисти текстилни производства“ (PaCT) — инициатива на Международната финансова корпорация към Световната банка. Започнала през 2013 г., тя вече работи с над 450 фабрики, като според официалната статистика произвежда годишни спестявания от 35 милиарда литра прясна вода, което би покрило нуждите на близо 1.9 милиона души.

Технологии за устойчивост и пречистване

Тези усилия включват инсталирани слънчеви панели върху покривите, съоръжения за поглъщане на топлина, които помагат да се поддържа комфортна температура около 28 градуса по Целзий на производствените линии, както и съоръжения за пречистване и рециклиране на отпадъчните води. Например, водата, пречистена във фабричния канализационен център, се използва повторно в санитарните помещения на предприятието.

Проблеми в работните условия и заплащането

Въпреки тези обещаващи стъпки, браншът — с общи приходи около 40 милиарда щатски долара — все още има много какво да подобри. Покачването на стандартите на околната среда и технологичните иновации в работните процеси не са довели до съществено подобрение в положението на 4.4 милиона служители в индустрията.

Нарастващият проблем с кражбата на заплати и закъснелите възнаграждения остава актуален. Минималната заплата в сектора, приблизително 12,500 така на месец (около 113 щатски долара), е значително по-ниска от исканите 200 долара от синдикатите, което поражда чести стачки и протести, свързани с възнагражденията, извънредния труд и сигурността на работните места.

„От времето на Рана Плаза е постигнат напредък по отношение на безопасността на сградите и условията на труд, но нагласата остава същата,“ споделя А.К.М. Ашраф Удин, изпълнителен директор на Фондацията за трудови права в Бангладеш. „Печалбата все още е на първо място, а свободата на словото за работниците остава незадоволена.“

Предизвикателства пред малките текстилни фабрики

Проблемът се задълбочава във фабриките с по-малки размери, които доминират текстилния сектор и често не разполагат с финансовите ресурси, за да инвестират в „зелени“ технологии и модернизация. Тези предприятия рискуват да бъдат изключени от световни пазари при въвеждането на по-строги регулации, каквито се очакват от Европейския съюз след 2027 г.

Евросъюзът планира да изисква от компаниите да адресират въпроси, свързани с човешките права и опазването на околната среда в своите вериги за доставки, което поставя още по-голям натиск върху индустрията.

Заключение: Значимостта на екологичната устойчивост в текстилната индустрия

В този контекст опазването на река Буриганга е само малка, но значима част от по-широката картина на социални, екологични и икономически предизвикателства, пред които е изправена текстилната индустрия в Бангладеш. Тази нова „зелена нишка“ в тъканта на бранша може да се окаже катализатор за преобразуването му във все по-устойчив, етичен и социално отговорен сектор.

Автор

Закър Хосейн Чоудри е визуален журналист, базиран в Бангладеш, ангажиран с отразяването на промените в промишлеността и опазването на околната среда.