Пет млади иноватори, трансформиращи биотехнологиите с революционни проекти и терапии

MIT Technology Review: 35 иноватори под 35 години

Всяка година MIT Technology Review съставя списък с най-ярките и най-обещаващите млади умове в сферата на науката и технологиите. Нашите 35 иноватори под 35 години са хора, чиито изследвания и технически разработки имат потенциала да оформят бъдещето на техните области.

Тази година в списъка влизат девет личности, които трансформират биотехнологиите. В този материал ще ви запозная с пет от тях и невероятните проекти, по които работят — от животоспасяващи иновации до революционни технологии за "обръщане на процеса на стареене".

1. Предотвратяване на смъртността при майки

Започваме с Пашал Кия, на 28 години, който е разработил устройство за лечение на послеродно кървене — сериозно усложнение при раждане, което е причина за около 29% от смъртните случаи на майки в Танзания, родината му. Mkanda Salama („Безопасен обвивач“ на суахили) е лесно за употреба и струва едва 70 долара.

Проведено проучване показва, че устройството спира послеродното кървене при 73% от жените в рамките на 20 минути. Това е значителен напредък в опазването на живота на майките в региони с ограничен достъп до здравни услуги.

2. Мозъчни електроди, вдъхновени от японското изкуство

За десетилетия учените разработват и имплантират мозъчни електроди, които подпомагат изучаването на мозъчната активност и лечението на неврологични заболявания. Въпреки това, тъй като тези устройства се поставят директно в мозъка, те могат да причинят увреждания на околната тъкан.

Сяо Янг, на 34 години, работи върху ултрамалки електроди, които се надява да бъдат по-малко инвазивни. Техните електроди са гъвкави и имитират външния вид на невроните.

Янг също така създава листове от електроди за лабораторно изследване на мозъчни клетки. Тя е вдъхновена от киригами — традиционното японско изкуство на рязане на хартия, оформящо триизмерни форми.

Листът електроди има структура на пчелна пита, оформена като спираловиден кош, която осигурява уникална повърхност за по-точно наблюдение на мозъчните клетки.

Тези иновации обещават да подобрят диагностиката и лечението на мозъчни заболявания с минимално увреждане.

3. Разработка на ново лечение за бебето KJ

През 2024 г. се ражда Кайл „КJ“ Малдън-младши с рядко и потенциално смъртоносно генетично заболяване. Сара Грандинете е част от екип, който разработва иновативна, персонализирана терапия — редактиране на гени, предназначено да коригира генетична грешка.

Грандинете, на 26 години, създава клетки с генетичния вариант на КJ, които използва за тестване на различни подходи към редактиране на гените, след което изпробва потенциалните лекарства върху мишки и маймуни.

КJ получава първата доза от терапията на около седем месеца. Той реагира добре и скоро е изписан от болницата. Сара споделя, че момчето „се чувства много добре“.

Този случай е знаменателен пример за бъдещето на персонализираната медицина, където терапии се създават според конкретния генетичен профил на пациента.

4. Обърнат процес на стареене за лечение на очни заболявания

Най-обсъжданата технология в сферата на дълголетието тези дни е препрограмирането — опити за „превъртане“ на възрастта на клетките чрез връщане в по-ембрионално, младо състояние.

В проучване от 2020 г. Юанчън (Раян) Лу, сега на 34 години, и неговите колеги демонстрират, че препрограмираща терапия връща зрението на стари, слепи мишки.

Първата клинична версия на тази терапия вече се тества при хора с очни заболявания. Компанията Life Biosciences въведе дозата на първия доброволец през юни.

Този подход отваря нови пътища към подобряване на зрението и потенциално обръщане на стареенето на други органи или тъкани в човешкото тяло.

5. Използване на изкуствен интелект за създаване на нови вируси

Миналата година Самюъл Кинг използва генериращ изкуствен интелект модел, за да създаде генетични конструкции на бактериофаги — вируси, които заразяват бактерии.

След като получава тези конструкции, той ги „принтира“ като ДНК нишки. В лабораторни експерименти открива, че изкуствено проектираните вируси могат да се възпроизвеждат, да разкъсват бактериалните клетки и да заразяват други бактерии.

Вирусите сами по себе си не са живи, но Кинг, на 27 години, се надява тези AI-създадени форми на живот да бъдат използвани един ден за създаване на лекарства или за абсорбиране на замърсявания.

Тази работа хвърля светлина върху потенциала на AI в синтетичната биология и екологичните приложения.

Можете да научите повече за тези иноватори и останалите специалисти в областта на биотехнологиите в пълния списък тук.

Тази статия първоначално се появи в The Checkup — седмичния бюлетин за биотехнологии на MIT Technology Review. Ако искате да го получавате директно във входящата си поща всяка седмица в четвъртък и да сте сред първите, които четат такива материали, може да се абонирате тук.