С навлизането на агентната изкуствена интелигентност (AI) от експерименталната фаза към мащабното внедряване в предприятия, една от най-големите предизвикателства е как агентите могат да работят съвместно, да се свързват с необходимите им системи и данни и да функционират безпроблемно и безопасно в рамките на бизнес процесите. Въпреки че приблизително 80% от компаниите в списъка Fortune 500 вече са възприеха агентен AI, постигането на значим мащаб все още среща пречки, тъй като много организации провеждат експерименти само в изолирани, ограничени пилотни проекти.
Първият ключов етап според Арун Чандра, главен оперативен директор в NiCE, е да се премине отвъд самото проучване и експериментиране без конкретна цел.
„Всеки се опитва да разбере какво може да се направи с тази технология“, посочва той, но продължителното мащабиране изисква ясна връзка с бизнес стратегията на компанията.
Организациите трябва ясно да дефинират дали целят увеличаване на приходите, намаляване на разходите или друг стратегически или финансов приоритет. След това е нужно цялостно преосмисляне на работните процеси, в които агентите ще бъдат интегрирани, вместо просто да бъде „сложен“ AI върху вече остарели или неефективни системи.
„Последното, което искате, е да прилагате изкуствен интелект върху неадаптиран, стар или неефективен работен процес“, подчертава Чандра.
За да се осъществи тази промяна, организациите трябва да възприемат агентния AI като цялостна, интегрирана система. Агентите се нуждаят от достъп до релевантни данни, знания и контекст, необходими за взимане на ефективни решения. Освен това е наложително AI агентите да бъдат свързани с бекенд системите, за да могат да извършват необходимите действия.
Фрагментираната или непълна информация значително компрометира способностите на агентите:
„Ефикасността на тези AI агенти зависи изцяло от контекста, знанията и данните, които те могат да получават и използват“, коментира Чандра.
Чандра акцентира, че AI агентите трябва да бъдат подлагани на същите стандарти и изисквания, на които подлежат и човешките служители. Организациите би трябвало да виждат своята работна сила като съчетание между хора и AI агенти, които функционират съвместно.
Поглеждайки към бъдещето, този интегриран и свързан подход може да позволи на агентите да работят не само реактивно, но и проактивно, дори да комуникират помежду си с цел по-бързо и ефективно разрешаване на нуждите на клиентите.
За компаниите, които преминават от пилотни проекти към масово внедряване, приоритетът не трябва да бъде обхващането на всички възможни сценарии наведнъж, или така нареченото „варене на целия океан“, а по-скоро изграждане на свързана и целенасочена стратегия около високостойностни казуси, работни процеси, промени в работната сила и измерими резултати.
Тази дискусия беше представена чрез уебкаст, произведен в партньорство с NiCE. Съдържанието е разработено от Insights – специализирания екип за персонализирано съдържание на MIT Technology Review, а не от редакторския екип на изданието.
Текстът е написан от хора, като всякакви използвани AI инструменти са били ограничени единствено до производствени дейности под човешки контрол и надзор.
Успешното въвеждане и мащабиране на агентния AI в бизнес среда изисква цялостна промяна в начина, по който организациите мислят за интеграция на технологии – от експериментален подход към стратегическо управление, от изолирани пилотни проекти към свързани системи, и от отделна AI функционалност към работа в тясна координация с човешкия капитал.
Само по този начин агентните изкуствени интелекти ще могат не само да подобрят ефективността и производителността, но и да предоставят истинска добавена стойност за бизнеса в условията на динамична и конкурентна дигитална среда.
Разлика между стандартните и бюджетните Apple Watch става по-малка
Ripple изгражда финансовата инфраструктура на бъдещето с придобивания за 2.45 млрд. долара през 2025 г.
Джейк Клейвър и критиката около XRP: институционално приемане и спорни прогнози до $100