Земетресенията са резултат от натрупана в скалите енергия през хилядолетия — енергия, която при освобождаване ние главно възприемаме като трептене на земната повърхност. Въпреки това, едно земетресение предизвиква също и мигновен изблик на топлина, както и пукнатини и разрушения в подземните скали. Измерването на това колко от натрупаната енергия се разпределя във всяка от тези три форми — разклащане, нагряване и механично разрушаване на скалите — е изключително предизвикателна задача при полеви условия.
Благодарение на прецизни лабораторни експерименти с измислени „малки земетресения“, проведени от геофизика от MIT, Матей Печ, и неговия екип, стана възможно количествено определяне на тази т.нар. енергийна „бюджетност“.
Според техните открития, едва между 1% и 10% от енергията, освободена по време на едно лабораторно земетресение, отива за физическото разклащане на материала. Междувременно от 1% до 30% се използва за механично разрушаване на скалите и създаване на нови повърхности чрез пукнатини. Най-голямата част от енергията — значително над 50% — се трансформира в топлина, като това води до остър температурен пик около епицентъра на земетресението, който в някои случаи е достатъчно силен, за да разтопи околните материали.
Това изследване разкрива едно допълнително важно свойство на земетресенията — пропорциите на разпределение между топлинна енергия, механично разклащане и разрушаване на камъка не са стабилни, а зависят значително от тектонската история на дадения регион.
„Историята на деформацията — по същество това, което скалата „помни“, оказва съществено влияние върху разрушителната сила на земетресението“, посочва водещият автор на изследването, доктор Даниел Ортега-Аройо, постдокторант в MIT, който очаква защитата на докторската си дисертация през 2025 година.
Тази история променя много от материалните характеристики на скалата, което от своя страна определя как точно тя ще се плъзга и отчупва по време на земетресение.
Методологията на изследването е базирана на „лабораторни земетресения“, чрез които се имитира механиката на реалните земни трусове по много контролиран и наблюдаем начин.
Значението на тези резултати е фундаментално и вносно за геофизиката и сеизмологията, тъй като с тях учените ще могат не само да оценяват силата на бъдещи земетресения, базирани на историческите данни за разклащане, но и да правят по-точни предположения за това колко сериозно са били засегнати скалите под повърхността.
Това включва оценяване на степента на топлинно въздействие, което би могло да доведе до топене или структурни изменения в скалния материал.
По-нататъшният научен прогрес в тази посока ще се отрази пряко върху способността ни да предвиждаме уязвимостта на дадени територии спрямо бъдещи трусове — информация, която има критично значение за градската инфраструктура, гражданската безопасност и чувствителността на технически съоръжения.
Например, ако една област е претърпяла интензивно разрушаване и топлинно въздействие в миналото, тя би могла да бъде по-предразположена към по-сериозни трусове, отколкото региони с по-немодифицирани скални структури.
В заключение, работата на Печ и колегите му хвърля светлина върху една сложна и досега не напълно изяснена енергийна динамика, която стои в основата на земетресенията. Това не само допринася за по-доброто разбиране на естеството на трусовете и скалната механика, но отваря и нови възможности за прогнозиране и управление на рисковете, свързани със сеизмичната активност.
Именно чрез такива интердисциплинарни и иновативни подходи науката продължава да надгражда знаенето си за силите, които оформят нашата планета, и тяхното въздействие върху човешкото общество.
Институционалното натрупване на биткойн променя пазара и ролята му като финансов спасителен плот
Ethereum среща съпротива при $3,300, с риск от спад до $3,080 и потенциал за възстановяване над $3,220
Кражбата на $1.5 млрд Ethereum от Bybit подчертава нарастващите киберрискове в криптосектора