Иновационна пещ на Hertha Metals намалява емисиите от стоманодобив с 50% и разходите с 25%

Иновациите в стоманодобивната индустрия: Нов подход към устойчиво производство

Стоманодобивната индустрия традиционно не е известна със своите иновации. Откакто процесът за пречистване на желязната руда е изобретен и внедрен в производство през 50-те години на XIX век, много малко неща са се променили. Основната технология остава топенето на твърда желязна руда при изключително високи температури в доменни пещи, където материалът реагира с газове, за да се отдели кислородът. След това получената стопилка се рафинира допълнително, преди да бъде използвана за производство на стоманени изделия като армировъчни пръти и автомобилни рамки.

Този процес е силно зависим от въглищата и отделя около 7% от световните въглеродни емисии, което го поставя в същия мащаб като модната индустрия по отношение на въздействието върху климата. Декарбонизацията на стоманодобива се оказва трудна задача – маржовете на печалба са ниски, а доменните пещи имат дълъг експлоатационен срок, което прави инвестициите в нови технологии трудно оправдани.

Новаторска идея променя индустрията

В този контекст една новаторска идея може да промени положението. Лорийн Меруех, основател на компанията Hertha Metals, е разработила иновативна пещ, която опростява химичните процеси зад преработката на желязото. Методът ѝ позволява превръщането на желязната руда директно в пречистена течна стомана за един единствен етап, като замества въглищата с природен газ.

Тази промяна, според нея, намалява емисиите с поне 50% и намалява разходите с около 25%, в сравнение с традиционното производство.

Мнения от експерти

„Има огромна стойност в намаляването на размера на този производствен цикъл,” коментира Ирина Зенюк, директор на Национален изследователски център за горивни клетки към Университета в Калифорния, Ървайн. „Доменните пещи са масивни, неефективни и изискват много енергия. Дори и само чрез подобряване на енергийната ефективност, това би бил значителен напредък.”

Подходът на Hertha Metals е фокусиран върху намиране на практически решения за настоящето, без да се изчаква цялостна беземисионна система. Това прави усилията на компанията особено ценни в контекста на належащата необходимост от устойчивост.

Личната история на Лорийн Меруех

Лорийн Меруех не е непозната на риска и амбициозните начинания. Още на 12 години е приета в специална програма за напреднали студенти във Флорида Атлантик университет, където изучава висша математика и енергия от океански вълни. Макар и със сериозно академично натоварване, обича да прекарва часове в природата – катерейки дървета и сърфирайки, което се превръща в основа за нейното убеждение и стремеж към опазване на околната среда.

Днес, на 34 години, Меруех съчетава страстта си към природата с професионалните си устреми. След като защитава докторската си степен по машинно инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT), тя ръководи стартираща компания, фокусирана върху зеления водород, преди да основа Hertha Metals през 2022 г.

Родена през първото поколение ливанско-американско семейство с предприемачески дух, Меруех възприема основаването на собствен бизнес като естествен път.

„Виждайки колко често хората предприемат такъв скок, осъзнах, че това е нормално,” споделя тя по време на видео разговор от офиса си в пилотния завод на Hertha в Конроу, Тексас, северно от Хюстън.

Пилотният завод и инвестициите

Пилотният завод може да произвежда по един метричен тон стомана дневно – значим мащаб за индустрия от такъв тип.

„Тон на ден е голям стандарт за стомана,” отбелязва Раджеш Сваминатан, партньор в Khosla Ventures, който е един от инвеститорите в компанията. Към юли 2026 г. Hertha Metals беше набрала около 20 милиона долара финансиране.

Сваминатан оценява ръста на компанията като „впечатляващ”, особено предвид сравнително скромните инвестиции. В същото време конкурентни компании са произвели далеч по-малко количество стомана с двойно или тройно по-големи инвестиции.

Прагматичен подход към декарбонизацията

Технологията на Hertha Metals не хвърля всичко на вятъра, като чака за революционна беземисионна система. Въпреки че в индустрията се работи по зелена стомана чрез използването на водород за отделяне на кислород от желязаната руда – подход, който потенциално може да елиминира емисиите напълно – Меруех избира прагматичен подход.

Тя настоява, че в момента е по-важно да се запази рентабилността, като се използват фосилни горива, главно природен газ, за да се намалят разходите. В бъдеще настоящият завод на Hertha може да бъде адаптиран към изцяло декарбонизирана система без сериозни промени в оборудването, ако цената на водорода спадне.

Разширяване на производството и перспективи за бъдещето

Междувременно усилията ще бъдат насочени към разширяване на производството с нов завод до сегашния. Новата фабрика ще може да произвежда годишно 10 000 метрични тона висококачествена стомана, като се очаква пълна производствена мощност към края на 2027 година.

С перспективи към 2030-та, Меруех вярва, че с добавянето на трети завод Hertha Metals ще достигне производствен капацитет от 500 000 метрични тона годишно.

Въпреки че това е само малка част от приблизително 80-те милиона метрични тона стомана, произведени всяка година в САЩ, Зенюк подчертава, че дори постигането на един тон е значително достижение.

Мисия и визия

Лорийн Меруех вижда, че нуждата от стомана няма да изчезне и поставя въпроса: „Как можем да бъдем по-умни в начина, по който произвеждаме нещата, така че да не навреждаме на себе си в дългосрочен план?”

Това е послание, което резонира както с индустрията, така и с обществото и обещава бъдеще, в което устойчивото производство е възможно и практично.