Еволюция на ИИ: Трансформация на икономиката, работната сила и инвестиционните стратегии

Еволюцията на изкуствения интелект (ИИ)

Еволюцията на изкуствения интелект (ИИ) може да поеме различни пътища, всеки от които носи със себе си разнообразни послания и прогнози. От една страна, ИИ понякога се подценява като временен тренд – мехур, роден от популярност и разпределяне на капитал без реална стойност. От друга страна, той се разглежда като дистопична сила, която заплашва да унищожи работни места в голям мащаб и да разклати икономиките по света. Пазарите експериментират между скептицизъм и страх от пропускане на възможности, докато технологията напредва бързо, а инвестициите се движат с темпове, невиждани през последните десетилетия.

В същото време, много от водещите мислители в сферата на финансите и икономиката смятат, че финансовият пейзаж ще остане непроменен спрямо последните няколко години. Преди две години Джоузеф Дейвис, главен световен икономист във Vanguard, и неговият екип споделяха подобна позиция, но решиха да изградят по-задълбочена перспектива, базирана на история и данни. Използвайки авторски набор от данни, обхващащ последните 130 години, те разработиха рамка, наречена „Vanguard Megatrends Model“, която предлага по-нюансиран поглед върху влиянието на ИИ. Изследванията им сочат, че ИИ има потенциала да бъде универсална технология, способна да повиши производителността, да препроектира индустриите и да допълва човешкия труд, без да го замества. Казано с други думи – ИИ няма да бъде нито маргинален, нито дистопичен.

Дейвис подчертава, че „резултатите ни сочат, че продължаването на настоящото състояние, което е очакването на повечето икономисти, е всъщност най-малко вероятният сценарий.“ Според него, влиянието на ИИ върху производителността ще надмине дори това на персоналния компютър. „По-вероятно е ИИ да трансформира икономиката, отколкото да се окаже разочарование и да доведе до доминиране на фискални дефицити, което би забавило растежа, увеличило инфлацията и повишило лихвените проценти,“ добавя той.

Въздействие върху бизнеса и работната сила

Дейвис не крие, че въпреки обещанията за икономически растеж и повишаване на производителността, ИИ ще предизвика сериозни промени. „ИИ вероятно ще бъде най-сериозната технология, която променя същността на работата ни от появата на персоналния компютър насам,“ казва той. Това ще засегне особено лидерите и служителите в познавателните сектори. Въпреки че част от работните места могат да бъдат застрашени, изследванията на екипа му показват, че в около 80% от професиите ще се съчетаят иновации и автоматизация, като времето на работещите ще се пренасочи към задачи с по-висока стойност, изискващи човешки умения.

ИДеята е, че ИИ може да действа като „копилот“ – да извършва рутинни и повтарящи се задачи, предоставяйки подкрепа на хората. Традиционните икономически модели обаче често подценяват този потенциал, като не анализират трите основни измерения на технологичната промяна:

• Автоматизация – подобрява производителността чрез поемане на рутинна работа;
• Augmentация – усилва човешките умения чрез технологична подкрепа;
• Появата на нови индустрии – създават нови източници на растеж.

Икономически ефекти

Противно на очакванията, според изследванията на Дейвис, причина за сравнително ниския растеж на производителността в последните години може да бъде липсата на адекватна автоматизация. Въпреки бързото развитие на цифровите и автоматизирани технологии през последното десетилетие, производителността се е забавила след кризата от 2008 г., достигайки дъно през последните 50 години. „Най-изненадващо бе колко малко автоматизация има в областта на услугите като финанси, здравеопазване и образование,“ обяснява Дейвис. Услугите формират над 60% от БВП на САЩ и 80% от работната сила, но именно там има най-слаб растеж на производителността досега. Според него именно този сектор ще усети най-големия пробив с внедряването на ИИ.

Демографските тенденции са допълнително предизвикателство. Поколението на бебибумърите се пенсионира, миграцията забавя темпа си, а раждаемостта намалява, което ще доведе до дефицит на работна сила. В този контекст технологиите трябва да успеят да компенсират тези загуби. „Вместо масова загуба на работни места, скоро ще имаме прекалено малко работници,“ предупреждава Дейвис. Държави като САЩ, Япония, Китай и европейските страни ще трябва да ускорят автоматизацията, за да компенсират застаряващата си популация.

Един пример е професията на медицинските сестри, чиято работа изисква емпатия и човешко присъствие. ИИ вече доказва, че може да ги подпомага – чрез автоматизиране на административни задачи и улесняване на работата с електронните здравни досиета, давайки им повече време за пациентите. Според Дейвис това може да повиши производителността в тази сфера с до 20% до 2035 г., което е от ключово значение за системите на здравеопазване с възрастни популации и нарастващи нужди.

Въз основа на прогнозите, ИИ може да компенсира демографските натиски, като в рамките на пет до седем години автоматизацията предвижда добавяне, еквивалентно на 16-17 милиона нови работни места в САЩ – практически това е като ако никой, навършващ 65 години в следващите пет години, не се пенсионира. Над 60% от професиите, включително медицинските сестри, лекари, учители, фармацевти и други, ще имат полза от ИИ като инструмент за допълване на работата.

Значение за инвеститорите

Развитието на ИИ предполага, че най-силен пазарен успех няма да имат само производителите на такива технологии, а тези компании, които ги използват и интегрират ефективно. „Това е логично, защото универсалните технологии повишават производителността и печалбата във всички сектори,“ отбелязва Дейвис. Поради това инвестиционната стратегия трябва да бъде диверсифицирана, като не се фокусира само върху технологичните компании, а и върху индустрии, които прилагат технологиите по трансформативен начин. Историята показва, че тези, които първи внедряват нови технологии, печелят най-големи ползи.

По отношение на глобалната конкуренция, САЩ и Китай са напред в изследванията и внедряването на ИИ и „конкуренцията между тях ще бъде силна“. От друга страна, икономики с ниско равнище на автоматизация и големи сектори на услуги, като Япония, Европа и Канада, имат потенциала да спечелят сериозно от тази трансформация. Три сфери също изпъкват като ключови за бъдещото развитие на ИИ: здравеопазване, образование и финанси. Всяка от тях се характеризира с високи разходи и растящи нужди от по-добри, по-бързи и персонализирани услуги, които ИИ може да реформира коренно.

В заключение, Дейвис и екипът му са по-позитивни спрямо потенциала на ИИ да трансформира икономиката отколкото преди година. Но успехът зависи от прилагането на технологиите не само в иновационните хъбове като Силициевата долина, а и в широк спектър от бизнеси и индустрии.

„Ние все още сме в етап на експериментиране и учене чрез практика,“ казва той. „Онези компании, които окуражават и възнаграждават иновациите и експериментите, ще извлекат най-голяма полза от ИИ.“

Този анализ е създаден от Insights – отделът за персонализирано съдържание на MIT Technology Review. Текстът е разработен от екип от експерти, неотговарящ директно на редакционния състав на MIT Technology Review. Подробният труд включва събиране на данни, проучвания и авторски анализи, като е използван ограничено помощен интелект при вторични производствени процеси, преминали стриктен човешки контрол.