Когато биотехнологичната компания Insilico Medicine използва своите компютърни модели, за да предложи обещаващо лекарство срещу пулмонална фиброза, тя с ентусиазъм обяви в прессъобщение, че молекулата е била „открита от“ нейната генеративна AI платформа. Тази декларация бе знак за новата ера, в която изкуственият интелект започва да играе ключова роля в научните открития, особено в областта на фармацевтиката.
Insilico е сред фирмите, които използват AI, за да генерират идеи за лекарства, които човек трудно би могъл да измисли. Технологията може да създава атомни дизайни за лекарства почти толкова лесно, колкото ChatGPT пише благодарствени писма – това значително ускорява пътя към нови терапии.
Въпреки това, когато дойде моментът да се подаде заявка за ключов патент, в документацията на Insilico не бе упоменат изкуственият интелект. Вместо това патентът изброява петима души, включително главния изпълнителен директор Алекс Жаворонков, като „изобретатели“ на новото лекарство.
Това противоречие разкрива един интересен и все по-значим аспект на интелектуалното право. Независимо колко ключова е ролята на AI в откритието, правата върху изобретението и признанието се предоставят само на хора.
Американските съдилища подкрепят тази позиция след дело, заведено от Райън Абът – партньор в юридическата фирма Brown, Neri, Smith & Khan от Лос Анджелис. Той подаде тестово дело, в което назова AI системата DABUS като изобретател на усъвършенстван контейнер за храна с уникална геометрична повърхност, която подобрява топлопредаването и позволява лесно нареждане една върху друга. Понеже няма човек, който е допринесъл директно за дизайна, Абът твърдеше, че AI трябва да бъде признат за изобретател.
Делото повдигна не само юридически, но и философски въпроси: Дали AI системите заслужават правен статус? Какво всъщност представлява „еврика“ моментът в изобретателския процес?
В крайна сметка, през 2022 г., съдебна инстанция във Вашингтон постанови, че тези въпроси са „метафизични“ и не са от значение в настоящото тълкуване на закона. Законът в САЩ дефинира изобретател като „индивид“, което се разбира единствено като човек. Следователно, според закона, машините не могат да бъдат изобретатели – и така случаят бе приключен.
„За да има изобретение и патент, трябва да има човешки изобретател,“ уточнява Сара Корман, патентен адвокат и главен бизнес и правен офицер в Isomorphic Labs – дъщерна компания на Alphabet, която също има амбиции за лечение чрез AI. Тя добавя, че без съмнения настоящите закони ще трябва да се развият, за да отговорят на бързите темпове на изкуствения интелект.
Това е важно, тъй като никой не оспорва, че AI системите могат да създават иновации, понякога с минимална човешка намеса. Американското патентно ведомство (USPTO) дори признава, че „AI системите – както и други инструменти – могат да извършват действия, които, ако бяха извършени от човек, биха квалифицирали за изобретателство според законите ни.“
Заключителният въпрос вече не е дали AI може да изобретява, а дали има човек, който носи достатъчна лична заслуга, за да бъде признат за изобретател. Абът предупреждава, че това създава предпоставки за юридически спорове относно патентите на лекарства, генерирани от AI, тъй като едно от основанията за отменяне на патент е неправилното посочване на изобретателите.
Абът се тревожи, че ако САЩ изключат защитата на AI-създадени изобретения от патентно право, това може да забави развитието на нови лекарства. Вече има примери в авторското право: Службата за авторски права на САЩ отказва да предоставя права върху изображения и текстове, създадени от AI, което нарушава интересите на организации като Motion Picture Association of America, чиито членове активно използват тези технологии.
Основната цел на интелектуалното право е да стимулира иновациите. Това е записано още в член 1 на Конституцията на САЩ, който гласи, че изобретателите и авторите трябва да имат изключителни права върху своите идеи за ограничено време, с цел „да се насърчи прогресът на науката и полезните изкуства.“
В момента американското патентно ведомство избягва да се ангажира категорично с ролята на AI. Под управлението на администрацията на Байдън ведомството публикува указания за кандидатите, които да им помогнат да решат кога хората могат да бъдат считани за съизобретатели на AI откритие. С настъпването на администрацията на Тръмп тази политика бе променена и в момента ведомството третира AI просто като инструмент, като калкулатор, който не изисква споменаване в патентните заявки.
Фирмите, водещи развитието на AI-лекарства, продължават да държат човек в цикъла на процеса и стриктно документират всички стъпки. В Insilico Жаворонков подчертава, че човешките химици все още трябва да синтезират лекарствата, да създават варианти и да ги тестват върху животни.
„Те ще бъдат посочени като изобретатели в патента,“ казва той. „И дори ако решим да роботизираме целия процес, включително експериментите, някой все пак ще натисне бутона и ще отпусне бюджета.“
Въпросът дали натискането на бутон може да се счита за изобретателство остава отворен и вероятно ще бъде предмет на бъдещи съдебни дела.
„Какво ако помоля AI-то да излекува рак и то го направи? Смятам, че би било неправилно да твърдя, че аз съм изобретил това,“ казва Абът.
Тази статия първоначално беше публикувана в The Checkup – седмичния биотехнологичен бюлетин на MIT Technology Review. Можете да го получавате всеки четвъртък на своя имейл, като се абонирате тук.
TechRadar ръководство за успешно технологично начало на 2026 година
Технологични иновации и предизвикателства: Големи езикови модели, хирургия на глава и бъдещето на AI
Мейсън Върслюис предупреждава: Прогнозите за XRP при $10 000 са нереалистични и подвеждащи